gastronom, рецепта, рецепти, готвене, здравословно, кухня, диети, заведения, специалитет, закуска, супа, ядене, вечеря, десерт, салата, предястие, сос, подправка, зимнина
 
начало   рецепти   кулинарен спец   здравословно   кухня   заведения   тестове
 

Bon Apeti, драги гастрономе!



gastronom, рецепта, рецепти, готвене, здравословно, кухня, диети, заведения, специалитет, закуска, супа, ядене, вечеря, десерт, салата, предястие, сос, подправка, зимнина

gastronom, рецепта, рецепти, готвене, здравословно, кухня, диети, заведения, специалитет, закуска, супа, ядене, вечеря, десерт, салата, предястие, сос, подправка, зимнина

Оцени:  
gastronom, рецепта, рецепти, готвене, здравословно, кухня, диети, заведения, специалитет, закуска, супа, ядене, вечеря, десерт, салата, предястие, сос, подправка, зимнина
gastronom, рецепта, рецепти, готвене, здравословно, кухня, диети, заведения, специалитет, закуска, супа, ядене, вечеря, десерт, салата, предястие, сос, подправка, зимнина
gastronom, рецепта, рецепти, готвене, здравословно, кухня, диети, заведения, специалитет, закуска, супа, ядене, вечеря, десерт, салата, предястие, сос, подправка, зимнина
gastronom, рецепта, рецепти, готвене, здравословно, кухня, диети, заведения, специалитет, закуска, супа, ядене, вечеря, десерт, салата, предястие, сос, подправка, зимнина
gastronom, рецепта, рецепти, готвене, здравословно, кухня, диети, заведения, специалитет, закуска, супа, ядене, вечеря, десерт, салата, предястие, сос, подправка, зимнина
gastronom, рецепта, рецепти, готвене, здравословно, кухня, диети, заведения, специалитет, закуска, супа, ядене, вечеря, десерт, салата, предястие, сос, подправка, зимнина

 
Една от най-ужасните болести на съвременния свят е страхът от храната
20.01.2011
„Умереност, малки порции и голямо разнообразие от храни – това е моята философия за храненето“, споделя известната кулинарка. „И най-вече – храненето и готвенето да бъде забавление!“
  gastronom, рецепта, рецепти, готвене, здравословно, кухня, диети, заведения, специалитет, закуска, супа, ядене, вечеря, десерт, салата, предястие, сос, подправка, зимнина
Прочетено: 13000
Оценка: 6
Препоръчано: 1
 

Рецепти на Джулия Чайлд

Още от първата си поява във French Chef по телевизия PBS през 1963 г. Джулия Чайлд се превръща в ключова фигура за „пробуждането“ на американците към удоволствието от добрата храна. Тя става известна с ръста си (1.83 м.), специфичния си глас, некултивираната си прямота и неуморната веселост.

Родена под името Джулия МакУилямс, известната кулинарка израства в Пасадена, предградие на Лос Анжелис, и учи в пансион до Сан Франциско. След като завършва колежа Смит, по време на Втората световна война работи като чиновник в Службата за стратегическо разузнаване (OSS) в Бирма и Китай – там се срещна съпруга си Пол. След сватбата те се преместват в Париж, където той работи в посолството на САЩ до 1954 г. Тогава Джулия се заема сериозно да разучи френската кухня, като записва курсове в известната кулинарна школа Cordon Bleu. Там се сприятелява със Симон Бек и Люизет Бертол. По-късно трите отварят свое кулинарно училище, залавят се и с подготовката на книгата „Изкуството на френската кухня“. Първи том от тази книга излиза през 1961 г.

След завръщането на Джулия и Пол в САЩ при едно нейно интервю за местната телевизия в Бостън зрителите и журналистите са толкова впечатлени, че я канят да води поредица кулинарни предавания. След 200 предавания за класическата френска кухня Джулия започва нова телевизионна серия, посветена на съвременната кухня, с което значително разширява терена на кулинарното изкуство. Една от философиите на Джулия е, че приготвянето на храната е ритуал, който заздравява семейството. Тя учи семейните двойки да укрепват любовта и секса, като готвят заедно.

Ненадминатата кулинарка и любимка на цяла Америка умира през 2004 г., два дни преди да навърши 92 години.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Интервю на Поли Фрост за Interview Magazine (1989 г.)

Преди вечеря тя ми преподаде урок как се прави омлет. "Сложи яйцата в тигана и ги остави за няколко секунди. После разклати тигана, така че да разпръснеш яйцата по целия тиган. После разклащай рязко. Давай, давай, давай – така омлетът сам се оформя." Движенията на Джулия бяха толкова бързи и прецизни, без нито един напразен жест. "Хайде сега да седнем и да изядем това за вечеря.", каза тя, след като бях произвела два омлета. Почувствах се така, сякаш Фред Астер ме беше поканил на танц. Почти бях усвоила резките движения, но омлетите все пак изглеждаха като от крайпътен ресторант. "Наистина няма нужда", казах аз. "Не, не, не. Така се учи човек", отвърна тя.

Поли Фрост: Бих искала и аз да можех да чупя 2 яйца едновременно, както го правиш ти.

Джулия Чайлд: Видях това в един филм. Едно красиво чернокосо момиче...

Поли Фрост: О, говориш за Одри Хепбърн в „Сабрина“. Тя отиде в Париж и учеше в Cordon Bleu. След това се върна и направи омлет като счупи едновременно двете яйца в купата. Бях много впечатлена.

Джулия Чайлд: Аз също. И реших, че щом тя го може, значи мога и аз. Когато се прибереш вкъщи и започнеш да правиш омлет, запомни: ако се изнервиш, просто седни и помисли за това, после се върни в кухнята и опитай отново. Майстор готвачът Бъгнард ме научи да правя омлет в Cordon Bleu. Той ме научи да приготвям и бъркани яйца. Мислех, че знам как, но се оказа, че не е така. Не и по начина, по който ги правят французите – не стегнати, а по-скоро като яйчен крем. Когато отидох във Франция осъзнах, че изобщо не знам много за храната. Никога не бях опитвала истински кейк – правех от онези готови смеси с много набухватели. В истинския хубав френски кейк няма подобни неща – всичко е в силата на яйцата.

Поли Фрост: Каква жена беше майка ти?

Джулия Чайлд: Беше независима. Израстнала е в Далтън и Питсфийлд, в Западен Масачузец. Тя е била една от първите жени-шофьори в региона. Имах леля, която все казваше „Джулия, ти четеш повече книги от всеки друг, а знаеш по-малко.“ Това нараняваше майка ми. Ако имах оценка C--, тя казваше „Добре, може би следващият път ще имаш C“.

Поли Фрост: Имаш ли някакви спомени от детството, свързани с храна?

Джулия Чайлд: Когато бях в училището Katharine Branson School, ни разрешаваха да ходим до Сан Франциско сами. Слагахме си дамските шапки и хващахме ферибота. Спирахме се в City of Paris да си купим червило. Имаше чудесен ресторант на тази улица, където хапвахме канелен тост с много много масло и прекрасен калифорнийски артишок със сос холандез.

Поли Фрост: Перфектна комбинация. А как започна твоя път след колежа Smith?

Джулия Чайлд: Завърших на 34 години. За моето поколение, като изключим малък брой работещи в банка или като медицински сестри, жените от средната класа нямаха кариера. Очакваше се да се ожениш, да родиш деца и да бъдеш добра майка.

Поли Фрост: Винаги ли си била независима или това е нещо, което трябваше да си отвоюваш?

Джулия Чайлд: Предполагам винаги съм била независима. Защото този стереотип на живот беше нещо, което не можех да направя. Така че се преместих в Ню Йорк и живях с две съквартирантки на 59-та улица. Наемът ни беше 80 долара на месец. Преминах курс за секретарки, надявайки се да намеря работа в The New Yorker, но започнах в магазина за мебели W and J Sloan. Изработвах по 22 долара седмично. Спомням си, че обядът на едно място срещу магазина на Слоун беше 50 цента. Когато войната свърши, реших, че ще съм патриот. С целия си ръст се изправих пред дамската дивизия на американската армия. Отхвърлиха ме, защото бях с 30 см над позволения ръст.

Поли Фрост: Но си отишла да работиш за Службата за стратегическо разузнаване (OSS) в Цейлон. Как беше там?

Джулия Чайлд: Прекрасна страна, пълна с останки от храмове, пещери с рисунки, водни биволи, трева. Но после, когато OSS отвори подразделение в Китай, бях доброволец да отида там в архивния отдел.

Поли Фрост: Бъдещият ти съпруг също е бил разпределен там, нали?

Джулия Чайлд: Да, Пол беше в т.нар. презентационна дивизия, където подготвяха карти и диаграми. Беше изпратен там, тъй като беше много добър картограф.

Поли Фрост: Какви бяха жените там?

Джулия Чайлд: Имахме една-две нтелектуалки от висшата класа, но останалите бяха помощник-секретаки и чиновнички в архива. Това беше преди либерализацията за жените.

Поли Фрост: След това ти и Пол сте заминали за Париж.

Джулия Чайлд: Имахме прекрасен апартамент точно срещу моста Конкорд, на третия етаж на стара къща. Париж в тези дни беше обикновен и прекрасен. А храната беше невероятна – старомодна, класическа френска кухня.

Поли Фрост: Тогава се зае сериозно с кулинарията.

Джулия Чайлд: Да. Исках да се заема с нещо, което ще ме занимава и ще ми помага да издържам в непознатата среда. Във Франция готвенето е прието толкова сериозно, че дори обикновените готвачи са горди със своята професия. Това много ме впечатли.

Поли Фрост: Когато си се върнала в Америка сте се сприятелили с Джеймс Бред (бел. ред. известен американски готвач, провъзгласен от Ню Йорк Таймс за декан на американската кухня).

Джулия Чайлд: След като излезе първата книга „Изкуството на френската кухня“, която написахме със Симон Бека и с помощта на Луизет Бретол, нашият редактор ни попита „С кого бихте искали да се срещнете?“ Симон каза Дион Лукас (бел. ред. английски готвач, първата жена, завършила Cordon Bleu, след Втората световна война отваря ресторант и кулинарно училище в Ню Йорк), а аз казах Джеймс Бред. И така отидохме на 10-та улица, където той преподаваше. Когато пристигнахме, имаше клас, но ни приветства да влезем. Учениците бяха целите покрити с белтъци! Обичаше да ги кара да бъркат суфлето с ръце. Каза им „Погледнете тази красива голяма книга“ и показа нашата книга на целия клас. На следващия ден ни покани на обяд във Four Seasons. Това беше началото на нашето приятелство. Той беше много грамаден и висок мъж, но много мил.

Поли Фрост: А коя е Дион Лукас?

Джулия Чайлд: Не знаеш ли? Тя е един от първите готвачи, пренесли френската кухня в Америка, имаше великолепна техника. Държеше ресторант на име Egg Basket в Блумингдейл. Тя беше и един от първите телевизионни готвачи, имаше много известно кулинарно училище. Много хора я обожаваха. Беше невероятно талантлива и работеше усърдно, но парите просто се изплъзваха между пръстите й.

Поли Фрост: Сигурно с Джеймс Бред сте приготвяли някакви ястия заедно?

Джулия Чайлд: Често готвехме заедно. Веднъж направихме манатарки по метода на Мадан Сейнт Агне. Пънчетата се нарязват на много фино и се сотират в тигана по стандартния начин начин с чесън и магданоз. После шапчиците се нарязват гладко, не много тънко, и се готвят на бавен огън в нов зехтин. Много много бавно, така че да останат меки отвътре и на ръба да хванат хрупкава коричка отвън.

Поли Фрост: Мммм... Двамата спорили ли сте за готвене?

Джулия Чайлд: Не, защото правехме свои собствени рецепти, опитвахме неща, които никога преди не бяхме правили. Веднъж правихме съвместна демонстрация. Аз приготвих мидена супа а ла Ню Ингланд, а той същото а ла Манхатън. Беше един от онези зимни дни, когато уж трябваше да е студено, но времето се стопли. Направихме супата а ла Ню Ингланд и погрешка сложихме в нея сухари, които започнаха да ферментират при тази температура. Когато изнесохме супата, за да я покажем на публиката, тя беше кипнала. Кипнала, представяш ли си! Така че трябваше да я изхвърлим и да започнем приготвянето отначало.

Поли Фрост: Всеки път, когато се срещам с теб, при нас непрекъснато идват твои почитатели да те поздравят. Но изглежда си свикнала с това. Би било ужасно да си известна личност, която дори не може да излезе навън заради фенове, като Елвис.

Джулия Чайлд: (смее се) Това е различно. При Елвис нещата са базирани на сексуалност, а при мен на жизнена необходимост. А и знаеш, че веднъж слезеш ли от екрана, хората те забравят.

Поли Фрост: Получаваш ли груби писма за телевизионното си шоу?

Джулия Чайлд: Не. Но веднъж получих писмо от един вегетарианец. Имам в своя архив и едно писмо от вдовицата на Натан Притикин (бел. ред. американски диетолог и пионер в изследването на дълголетието). Тя казваше в писмото си, че ме е гледала в моето шоу как пляскам по много масло, така че трябваше да й предам обичайния си урок за умереност във всичко. Дори Притикин вероятно е хапвал понякога по малко. Да следваш неговите диети верояно би удължило живота ти с 3 или 4 дни, но дали ще си заслужава усилията...

Поли Фрост: Как пазаруваш?

Джулия Чайлд: Винаги се старая да купувам точно това, което ми е необходимо. Взимам идеи от това какво е типично за съответния сезон и кое е най-добро. Според мен да имаш твърде строг план преди да идеш да пазаруваш, прави нещата трудни. Трябва да си отворен за експерименти.

Поли Фрост: Много хора ходят на пазар с рецептата в ръка и купуват точно онова, което е написано в нея.

Джулия Чайлд: Това е погрешно. Учиш се да готвиш, така че не бива да робуваш на рецепти. Взимаш това, което е типично за сезона и просто знаеш какво да правиш с него.

Поли Фрост: Кои са любимите ти зеленчуци?

Джулия Чайлд: Обичам кореноплодни – моркови, пащърнак, ряпа. Ряпата има уникално богат вкус. Луда съм също по цвеклото. Готвя цвекло в тенджера под налягане. Опитвала ли си? Толкова е лесно – 15 минути и вече е готово.

Поли Фрост: Дай съвети как да избираме добра продукция.

Джулия Чайлд: Ако купуваш домати, например, вземи един и го помириши – трябва да имат приятен аромат. Доматите трябва да бъдат отглеждани при 50 градуса и повече през целия сезон на узряване, за да развият своя аромат. Като всяко нещо, което ядем, ако искаме да бъде добро, трябва да обръщаме специално внимание. Бих платила по долар за един домат, ако той мирише хубаво.

Поли Фрост: Едно от най-трудните за мен неща при готвенето е, когато трябва да се съобразявам хранителните мании на своите гости. Един внимава с холестерола, друг е хипогликемик, трети вегетарианец... Разбира се, има хора с истински здравословни проблеми, на които съчувствам, но...

Джулия Чайлд: Но те не са много. Според мен по-скоро хората се страхуват. Голяма част от всичко това е просто плод на погрешната информация и цялостната тактика за стряскане, която медиите използват, за да създават интересни истории. Една от най-ужасните болести на съвременния свят е страхът от храната. Страх от яйца, страх от масло... Повечето лекари биха казали, че можеш да ядеш от всичко, стига да е с мярка.

Поли Фрост: Кои притеснения относно храната смяташ за оправдани?

Джулия Чайлд: Много държа на това нещата да са здравословни и безопасни. Колкото по-натурални способи биват използвани за отглеждането на зеленчуците, толкова по-добре. Но това може да се окаже малко скъпо. В тази страна имаме да нахраним 260 млн. души и мисля, че се справяме с това забележително добре, но все пак трябва да направим сериозни проучвания. Правителството като че ли повече се интересува от това да защитава бизнеса и парите днес, отколкото да мисли за бъдещето.

Поли Фрост: Какво мислиш за движенията в защита на животните?

Джулия Чайлд: Станали сме много емоционални, приемайки животните като хора. Животните, които ядем, са отглеждани за храна във възможно най-икономичната среда, а сериозните производители на животински продукти правят нещата по най-хуманния начин. Смятам, че всеки месояден трябва да разбере, че месото в природата не идва в тези лъскави малки опаковки в магазина. Ако отидеш в птицеферма, ще видиш как биват отглеждани пилетата и как биват отнасяни в кланицата и закачани там. Гърлата им са откъснати и от тях тече кръв. После ги прекарват през специална машина, която ги почиства, изсмуква им вътрешностите и т.н. Винаги мислим за това колко е хубаво да си купим евтино пилешко. Е, ето как се гледат пилета за масова продукция.

Поли Фрост: Някои хора биха казали, че това е основателна причина да не ядат пилешко.

Джулия Чайлд: Тогава те не бива да ядат пилешко. Но не смятам, че е честно една група хора да забранява на друга група хора да ядат определена храна, която те не харесват. Хората обичаха телешко до момента, в който видяха снимки на малки сладки теленца с кафеви очи. Телетата са отглеждани по един и същ начин векове наред. Ако искаме хубаво телешко, телетата трябва да бъдат отглеждани затворени, не може да бягат наоколо. Някои хора смятат, че когато приготвят рак, по-хуманно е да го поставят в тенджера със студена вода и бавно да я доведат до завиране. А това всъщност е един от най-жестоките начини, защото ракът бавно се задушава до смърт. Много по-добре е да бъде потопен с главата напред в кипяща вода или да бъде прободен с нож между очите.

Поли Фрост: Как възприемаш себе си – по скоро като учител, като презентатор или като готвач?

Джулия Чайлд: Обичам да преподавам – това е моята роля. Преподаването никога не бива да бъде скучно, дори когато темата е как се отглежда ряпа в Дания. Готвенето все още не е възприето като вид изкуство. А трябва да бъде признато на нивото на много други проявления на изкуството. Можеш да получиш диплома по изящни изкуства за танци, например. Бих искала хората да могат да отидат в университет и да получат диплома по изящни изкуства за кулинария. Трябва да има лидери в тази професия, а това е невъзможно без образование. Трябва да си много добре обучен за езика и историята на изкуството. Трябва да познаваш естетиката, химията и много други. Много кулинарни школи не правят това. Погрешно е да казваш на курсистите, че след 2 години ще излязат майстор готвачи.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Интервю на Ферн Берман за www.starchefs.com

Престоят ми в кухнята на Джулия Чайлд ме накара да поискам да готвя завинаги и никога да не правя нищо друго в живота си. Мисис Чайлд прави готвенето да иглежда като едно от най-забавните и лесни неща, които човек може да си представи. Тя изрази своето съжаление за това, че семействата вече не приготвят храната заедно. И колко важно всъщност е да бъдат споделяни тези моменти, тези преживявания и разговори около вечерята, вместо да гледаме телевизия и да се превръщаме в прасета върху канапето. „Ястията не е задължително да бъдат сложни“, казва мисис Чайлд, „достатъчно е да споделиш нещо простичко със своето семейство.“

Ферн Берман: Хората работят все повече и повече. В резултат готвят все по-малко. Какво би ги посъветвала да приготвят, когато се приберат, така че да не им отнема много време?

Джулия Чайлд: Салатите винаги са отличен вариант. Или филе риба, изпечено и поръсено с подправки и билки. Винаги може да си приготвиш сандвич или да сложиш на скарата парче месо. Тайната е да научиш основните неща, така че готвенето да не се превръща в суматоха. Всъщност да готвиш е лесно. А няма по-блажено нещо от това в края на тежък ден да се насладиш на простичко приготвена храна с чаша вино. 

Ферн Берман: Кои са най-важните прибори и инструменти, които всеки трябва да има в кухнята си?

Джулия Чайлд: Ножове – винаги добре наточени. Също и качествени тенджери и тигани.

Ферн Берман: А в килера за храна? Какви продукти е хубаво винаги да имаме под ръка?

Джулия Чайлд: Яйца и масло. Зехтин. И настъргано сирене във фризера – за поръсване. Моркови, лук и картофи. Мляко и готварска сметана (аз я приготвям сама).

Ферн Берман: Какво е мнението ти за микровълновите фурни?

Джулия Чайлд: Много са удобни. Най-накрая открих начин за печене на картофи в микровълнова. Правя в тях дупчици и ги слагам за 6-7 минути, после ги разрязвам и продължавам печенето във фурната с малко сол и черен пипер, масло и настъргано сирене. А няма ли да ме попиташ за машините за хляб?

Ферн Берман: Всъщност нямаше да питам, но след като го спомена...

Джулия Чайлд: Според мен са удобни за приготвяне на тесто. Става лесно и без да се получава пълна бъркотия и цапаница. Но не ми харесва печенето в машините заради начинът, по който изглежда хлябът. Трохите са много груби и кората е прекалено твърда. Но някои хора го предпочитат така.

Ферн Берман: А процесорите за храна?

Джулия Чайлд: Не мога без тях. Нещата станаха възможни, щом в кухнята ми влезе процесор. Без него приготвянето на някои ястия отнема твърде много време. Блендерът също е много необходим.

Ферн Берман: Когато човек приготвя нещо за други хора, например за парти, често става нервен и напрегнат – и на мен ми се случва. Какви съвети би дала?

Джулия Чайлд: Ако правиш парти, не изпробвай нови неща. По-добре е бавно да градиш своя кулинарен речник.

Ферн Берман: Но винаги може да те сполети бедствие в кухнята.

Джулия Чайлд: Затова трябва да внимаваме. ВИНАГИ трябва да има таймер в кухнята. Често се разсейвам, но таймерът винаги ми напомня... А колкото повече опит имаш, толкова се и увеличава способността ти да се справяш с неприятните изненади.

Ферн Берман: Какъв съвет би дала на прохождащ готвач?

Джулия Чайлд: Да съумее да получи възможно най-доброто образование. После да се постарае да получи работа в най-добрия ресторант в града. И да бъде готов да прави всичко. Не бива да очаква да започне като главен готвач – може стартът да е като мияч на чинии. Трябва да проявява смирение, независимо колко е учил. И преди всичко – да бъде мил!

Ферн Берман: А какво ще кажеш на прохождащ автор на кулинарни книги?

Джулия Чайлд: Да познава материята и да се учи. Има такава конкуренция. Трябва да се стреми да се появява в местния вестник, да прави благотворителни събития, да участва в неправителствени организации и инициативи – добре е за създаване на контакти и популярност. Да бъде забавен, услужлив, щедър.

Ферн Берман: Като че ли вече изкуството и бизнесът на кулинарията се приемат насериозно.

Джулия Чайлд: Да, най-накрая. В университета Бостън предлагат първите магистърски програми по кулинария. Трудно е да убедиш академичната общност, че това е истинска професия.

Ферн Берман: Какво обичаш да виждаш в един ресторант?

Джулия Чайлд: Първо, обичам да усещам приятен аромат още на влизане. После търся уютна атмосфера. Обичам светлите тонове, не харесвам ресторанти, решени в твърде тъмни цветове или с оскъдно осветление. Класическите френски ресторанти са по-светли, така че да може човек да вижда какво яде. Не обичам претрупана с храна чиния. Това е по-скоро тъпкане, отколкото вечеря. Приятно е и когато главният готвач предлага нещо безплатно – показва щедростта му. О, и чаша хубаво вино в голяма чаша. Не обичам също шумните места, харесва ми да мога да проведа приятен разговор по време на вечеря.

Ферн Берман: Какви други страсти имаш освен готвенето?

Джулия Чайлд: (без колебание) Приятелите. Също театърът, галериите. Американският институт на виното и храната (бел. ред. Джулия Чайлд е един от неговите основатели). Голфът.

Ферн Берман: Голф?

Джулия Чайлд: Да, не съм играла голф от няколко години. Все не мога да намеря време. А и зелените такси са толкова скъпи.

Ферн Берман: А какво мислиш за новите кулинарни тенденции? Като фюжън кухнята?

Джулия Чайлд: Стига да знаеш какво правиш, добре. Както начинът, по който Жан-Жорж Вонгерихтен (бел. ред. френски готвач) смесва азиатска и френска кухня. Ако го правиш просто за да си креативен, няма да се получи.

Ферн Берман: Коя е любимата ти съставка?

Джулия Чайлд: (силен смях) Маслото!

Ферн Берман: Би ли обобщила твоята философия относно храненето.

Джулия Чайлд: Умереност, малки порции и голямо разнообразие от храни – това е най-добрата рецепта. Много ресторанти предлагат огромни порции. Това не е разумно, ако човек иска да запази контрол над теглото си. Но най-важното е... да се забавляваме!

 

Рецепти на Джулия Чайлд



КОМЕНТАРИ (0)
ПРЕПОРЪЧАЙ
ДОБАВИ В ЛЮБИМИ


 




gastronom, рецепта, рецепти, готвене, здравословно, кухня, диети, заведения, специалитет, закуска, супа, ядене, вечеря, десерт, салата, предястие, сос, подправка, зимнина


 Задай въпрос 


Предложи гост





 
 
Share |





© 2009 Gastronom.bg. Всички права запазени. Сайтовете за ТЕБЕ! Уеб дизайн и разработка DUALM studio
Gastronom.bg