gastronom, рецепта, рецепти, готвене, здравословно, кухня, диети, заведения, специалитет, закуска, супа, ядене, вечеря, десерт, салата, предястие, сос, подправка, зимнина
 
начало   рецепти   кулинарен спец   здравословно   кухня   заведения   тестове
 

Bon Apeti, драги гастрономе!



gastronom, рецепта, рецепти, готвене, здравословно, кухня, диети, заведения, специалитет, закуска, супа, ядене, вечеря, десерт, салата, предястие, сос, подправка, зимнина

gastronom, рецепта, рецепти, готвене, здравословно, кухня, диети, заведения, специалитет, закуска, супа, ядене, вечеря, десерт, салата, предястие, сос, подправка, зимнина

Оцени:  
gastronom, рецепта, рецепти, готвене, здравословно, кухня, диети, заведения, специалитет, закуска, супа, ядене, вечеря, десерт, салата, предястие, сос, подправка, зимнина
gastronom, рецепта, рецепти, готвене, здравословно, кухня, диети, заведения, специалитет, закуска, супа, ядене, вечеря, десерт, салата, предястие, сос, подправка, зимнина
gastronom, рецепта, рецепти, готвене, здравословно, кухня, диети, заведения, специалитет, закуска, супа, ядене, вечеря, десерт, салата, предястие, сос, подправка, зимнина
gastronom, рецепта, рецепти, готвене, здравословно, кухня, диети, заведения, специалитет, закуска, супа, ядене, вечеря, десерт, салата, предястие, сос, подправка, зимнина
gastronom, рецепта, рецепти, готвене, здравословно, кухня, диети, заведения, специалитет, закуска, супа, ядене, вечеря, десерт, салата, предястие, сос, подправка, зимнина
gastronom, рецепта, рецепти, готвене, здравословно, кухня, диети, заведения, специалитет, закуска, супа, ядене, вечеря, десерт, салата, предястие, сос, подправка, зимнина

 
Запалих се по готварството, докато бях на диета в цирка
21.10.2010
Иван Звездев е роден на 12 август 1975 г. в София. Преди да се захване с кулинария е тренирал гимнастика, бил е акробат в цирка. Освен това свири на саксофон и синтезатор. В началото на 90-те години се опитва да развие собствен бизнес и отваря шкембеждийница в София. Разочарован от условията на пазара, заминава за Аржентина. След няколко години емигрантски живот и изучаване на аржентинската кухня се връща в България и изготвя проект за кулинарно шоу. „Бон Апети” стартира през 2001 г. Днес той води предаването „В кухнята на Звездев“ отново по bTV.
  gastronom, рецепта, рецепти, готвене, здравословно, кухня, диети, заведения, специалитет, закуска, супа, ядене, вечеря, десерт, салата, предястие, сос, подправка, зимнина
Прочетено: 4211
Оценка: 3.00
Препоръчано: 0
 

 

Рецепти от Иван Звездев може да откриете ТУК 

- Какво е готвенето за теб – изкуство, страст или просто работа?
- И трите. R страст, и изкуство, но и работа – трябва да изкарваме пари, няма как. За да може да готвим и вкъщи, не само в работата.

- Кога се запали всъщност?
- Като малък, на 15-годишна възраст. Докато бях в цирка, бяхме вечно на диети и трябваше да се крием и тайно да си готвим разни изпаднали по пътищата продукти. Да намериш пакет ориз зад хладилника или 2-3 яйца си беше съкровище. Оттам се запалих.

- Бил си акробат в цирк „Балкански”?
- Да, акробат – вечно на диети, защото бях върхът на пирамидата, 28-те килограма трябваше да се поддържат, толкова тежах.
- А защо се отказа от цирка?
- Родителите ме спряха, защото казаха, цитирам: „Не си струва да се дава здраве за пари.” Цирковата акробатика е по-тежка професия, с повече травми. Вече настъпиха промени в България, комунизмът падна и те смятаха, че може с частен труд човек да си стъпи на краката и да печели добре. Страдах, но го преглътнах.

- Освен диетите, какви спомени имаш оттам?
- Много хубави, толкова много свят видях… Запознах се с Марадона, с половината крале и принцове на Испания и на Европа, монарси идваха… Циркът ни беше и още е най-големият в Европа, не го посещаваха случайни хора. Там се научих на труд, дисциплина и работа. От малък, от 11-годишна възраст, работя, което не е лошо, но амортизира.

- Живял си доста време в Аржентина, какво научи там, не само за готвенето, а въобще?
- В България всичко се мени, всичко е на мода. В началото на демокрацията бяха на мода павилиончетата-каравана „Чайка” за сандвичи и хамбургери, после станаха лотарийните игри, след това бензиностанции почнаха да се строят. Тук на всеки 2-3 години човек си сменя попрището, прави нещо, което в момента е модерно и доходно. А там установих, че трябва да се занимаваш само с едно нещо и да се стремиш в него да бъдеш най-добрият. Да се развиваш и рано или късно ще успееш. Заминах, защото не исках да бъда готвач. Имахме една шкембеджийница, но се отказах, защото у нас бяха много лоши условията. 90-те години за работата за ресторантьори и готвачи бяха много черни. И всъщност отчаян напуснах страната. В Аржентина реших, че пак ще се захвана с готварство. Вече бяха минали 6-7 години от моя живот в тази професия и прецених, че не бива да ги пилея и да се уча на нови умения, по-добре да пробвам в това поприще. И не съжалявам, че в момента се развивам там…

- Какво се научи да готвиш в Аржентина?
- .Италианската кухня и скарата. Аржентинците са с 60% италиански корен. Само езикът им е испански, иначе всичко останало им е италианско у тях. Всъщност не е испански, а кастилски – стар език от 16-17 век. И него научих, и диалектите. И мачовете. Много-много не познавах футбола, но там го научих, няма как. Новините започват с футболните резултати, а не със срещите на премиера.

- Какво те накара да се върнеш в България?
- Любовта към съпругата ми. Тя не искаше да живее в Аржентина. А и аз винаги съм страдал за България, защото по-голямата част от живота ми до този момент беше в чужбина покрай цирковото минало. Но съпругата ми не можа да свикне с техния прекалено свободен дух и нрав. В 10.30 – 11 часа вечерта аржентинец ако види, че ти свети къщата, ще ти звънне: „Здравей, нося месо, хайде да хапнем, да пийнем, какво правиш, що правиш…” Просто прекалено свободни са хората.

- Изпитваш ли удовлетворение от това, което правиш тук?
- Да. Там бях започнал проект за български национален ресторант с много сериозни инвеститори и със сигурност начинанието щеше да е успешно, след като местните хора бяха готови да вложат почти половин милион долара в този проект. Това е, за което малко съжалявам – че не го осъществих, но никога не е късно.

- Как се става добър готвач?
- Много е важно човек да има вкус. Има хора, които като ги попиташ: „Какво обичаш да ядеш?”, те ти казват: „А, каквото сложи жената.” Тези хора не могат да станат готвачи, защото нямат вкус – все едно им е дали ще е сладко, кисело или солено. Второто првило е да имаш воля. Наскоро прочетох една мисъл :„Знам, че колкото повече се трудя, толкова повече късметлия ставам”. Така че всичко е труд, воля и желание. И да се самообучаваш. Съвременната кулинария си стана наука и то много сериозна. Човек трябва да разбира вече и от химия, от билогия и трябва да знае и езици, защото светът се превърна в едно цяло село

- Гостували са ти кулинари от цял свят, мислиш ли, че българските готвачи могат да се конкурират с колегите си на световно ниво?
- Българските готвачи имат дарба, но у нас има един навик, който никога няма да се изкорени и това пречи на нас готвачите да се развиваме. Това е 200-300-грамовата ракия за отскок с 500-грамовата салата. И след това, каквото и да направим, няма да се забележи. И Айфелова кула от памук да построим, не става. Готвачът е експериментатор, ако ястието стане – ресторантът е пълен, ако не стане – не става. Това ни е проблемът – начинът на хранене. Тази пагубна за ресторантьорството и за кулинарията тенденция за 400-500-грамови салати. Това е убийствено. Целта в един ресторант е да си доставиш удоволствие и като си тръгнеш да си доволен от живота и щастлив, а не да имаш киселини и газове от преяждане и цяла нощ да не можеш да спиш… Същото е, когато отидеш на гости – хайде, хапни и от пържолката, и от картофките, и от десерта, една хубава баклава. И така тръгват нещата и стават килограм и половина храна. И това придружено с 300 мл ракия, една биричка и едно вино и накрая едно коняче, защото сме на гости… Когато правя кулинарни вечери в разни градчета из България, им препоръчвам да започват с някакво вино, а не с ракия. Хората си тръгват по съвсем друг начин след моите вечери - доволни, леко замаяни, както трябва да бъде, но не им е тежко. Започва се с леките алкохоли и се свършва с тежките. Както правят италианците, а те са безспорно най-големите в храненето. И те така правят, ракията за десерт. Наскоро бях там и се оказа, че имат и шоколад с ракия, нещо като пиян шоколад.

- Кое е типичното за нашата кухня, което ни отличава от чужденците?
- Ние много не се отличаваме от останалите балкански народи. Установих го, след като успях да обиколя тези държави с предаването си и да надникна зад завесите. И видях, че ние имаме балканска кухня. Българската кухня е подправена, но не чак толкова много, колкото си мислим. Нищо общо с пикантните кухни на Латинска Америка, Индия и донякъде Китай. Разнообразието е много голямо и това е хубавото. Мисля, че привилегията на българина е, че приема абсолютно всичко от всеки и това ни прави щастливи. Докато един грък или италианец консумира само собствената си кухня и нищо друго. Даже като бях на гости в RAI1 да готвя едвам склониха да им направя шопска салата, те искаха да я „италианизират”: „Вместо това сирене, защото то не се съчетава със сурови чушки, ще сложим моцарела, а пък чушките ще ги изпечем и ще ги обелим… И без лук, защото лукът трябва да се пържи и готви, а не да се яде суров”, така ми обясниха там вещите лица. Не стана работата, но за да не ги втрещявам, не им казах, че ракията е за началото, а не за края. Вече пържолата ми по ловджийски я италианизираха и нищо не стана от това ядене. Пържола по ловджийски, за тези които не знаят, е пържола със сос от бекон, краставички, лук, доматено пюре, вино, чубрица. Онзи италианец сложи само малко домати, препечен хляб, нареди го като куличка и недоопечено месо. Нищо общо.

- Как успяваш да предложиш толкова много рецепти, откъде черпиш идеи?
- За някои неща викам неволята. Излезе например дивият чесън, доста специфичен продукт, само немците го ядат и то по един начин – на супа. Обаче аз искам да направя поне десет неща и почвам да мисля, разглеждам химията, какво съдържа. И опитвам. Измислям разни съставки, като заимствам технологии от други неща. И правя руло, див чесън с извара, със сирене, със сос от краставички… Редовно посещавам важни кулинарни сайтове, телевизии, гледам чужди предавания, заимствам идеи. Искам да видя какво правят хората по света и да го прилагам в нашия стил, преработвам. Също имам рецепти от зрители, от читателите на сайта. И гледам да спазвам всички вкусове. Говоря с колеги готвачи и те дават идеи, откликват. А и когато пазарувам, си говоря с хората, с възрастните баби особено. Много е трудно, заради публиката, която очаква да бъде изненадвана непрекъснато. Кулинарията е разнообразна, но не чак толкова. Повтарят се някои неща, но няма как, не може на Гергьовден да не покажеш агне, дроб сърма, нищо че рецептите са едни и същи.

- Вероятно всички те питат какво се случва с ястията, които приготвяш след предаването, кой се възползва от тях?
- Хората, които работят, за да стане тази храна факт. Нали не очаквате тази храна да я изхвърля? Ние работим в екип и човек и добре да снима, пак огладнява.

- Вкъщи ти ли готвиш?
- Да, по неписания семеен кодекс съм длъжен и се подразбира. Децата на няколко пъти споменаха на съпругата ми, че „тати по-добре готви, твоите ястия не ги харесваме”. И тя злоупотребява, тя готви хубаво, обаче така й е по-удобно. „Звездев, децата казаха, че твоите яденета са по-хубави, хайде сега им направи.” И Звездев готви. Което не му тежи всъщност, защото аз го правя между другото – докато слушам музика, следя новините…

Рецепти от Иван Звездев може да откриете ТУК 


Автор: Нели Томова
Източник: e-vestnik.bg
Снимка: zvezdev.com



КОМЕНТАРИ (0)
ПРЕПОРЪЧАЙ
ДОБАВИ В ЛЮБИМИ


 




gastronom, рецепта, рецепти, готвене, здравословно, кухня, диети, заведения, специалитет, закуска, супа, ядене, вечеря, десерт, салата, предястие, сос, подправка, зимнина


 Задай въпрос 


Предложи гост





 
 
Share |





© 2009 Gastronom.bg. Всички права запазени. Сайтовете за ТЕБЕ! Уеб дизайн и разработка DUALM studio
Gastronom.bg